Безсъние

Поредната вечер в която сърце не ми дава просто да си легна. Моментите, в които мислите преливат в теб и просто искаш да ги споделиш по най-експресивния начин. Какво бих правила без възможността да ги пускам някъде на свобода? Може би просто много безсъние... Пост-вкус от филм - колко характерно. Не всички филми въздействат. Напоследък гледам почти всички бокс-офис филми в киното без да има и капка подобен резултат. Но любимият си филм видях за пръв път на кино, така че проблемът е друг. Целта на киното е не да ни дава по-широк кръгозор, а да ни го стеснява. По възможност да не излиза извън границите на мола, ако обичате! И наистина, получава им се. Човек обича да го управляват. Особено много. Кога последно се възпротивихте някой да вземе решение вместо Вас или да свърши нещо вместо Вас? Уникалността ни се превръща в нещо ненужно. А не трябва да е така. Трябва да се стремим да се чува собствения ни глас. Баналното усещане когато не си сам, но си самотен. Самотен сред хората. Хората, на които не можеш да кажеш какво чувстваш, защото знаеш, че няма да те подкрепят и разберат. И всеки търси само собствения си интерес. Способен е единствено на своята гледна точка. Това е нормално. Единствено когато "опитомиш" някого можеш да се надяваш на безрезервното му внимание в негово присъствие. Искам да кажа още толкова много неща. Зная, че никой няма да ги прочете. Защото никого не съм опитомила истински, за да проверява редовно тази страница. Да, авторите на книги са успешни, когато успеят да опитомят своите читатели за няколко часа...