Какво се случва с човек, когато го вкараш в системата? Замисля ли се някой за това? За какво ни е образование, след като то не ни помага да функционираме правилно в системата... За какво учим висша математика, програмиране на матрици, ако след това няма къде да приложим тези така градивни знания. Или можем, но просто предпочитаме да сме част от системата? Системата е по-умна от нас, повярвайте ми. Вие самите сте част от нея - работите за пари. Да, точно така, само за пари.
Бих направила следният експеримент, ако можех - да хипнотизирам определен брой хора, ако може той да е голям, от всякакви сфери, за предпочитане високоплатена и престижна работа. И да ги попитам дали се чувстват щастливи от това, което правят. Момент, не от парите, които взимат, а от нещата, които вършат. И след това да гледам внимателно резултатите.
Кои професии са престижни? Доктор, Социален работник, Учител, Инженер, не мога да се сетя за повече... А кои са високоплатени? Мениджър, Банкер, Адвокат, може и да не съм наясно с всичките, ама по цял ден лъжат и нищо свястно не свършват. Аз самата по цял ден нищо свястно не свършвам. Не, защото работя нещо от горепосочените неща, а защото работя за пари. Системата много мъдро ме е асимилирала - университетът ме потиска, чувствам, че имам нужда от опит, и вместо да последвам прозорливия съвет на един от най-добрите ми преподаватели и да отида да работя в лаборатория, аз отидох да работя във фирма, където всичко е точно, но това, което правим, е просто работата, която на тези в главния офис не им се върши. Тук сме като третия свят, за тях е все едно дали сме българи или индийци. А дали има разлика?
Остава ми още една година от това безумие. След това накъде? В чужбина - да работя отново за пари, но за чужда кауза и на чужда земя? Не разбирам как всички си го причиняват. Нима навсякъде можеш да се чувстваш като у дома, без семейството си, без да можеш да се изразиш както трябва на собствения си език, без да можеш да посещаваш редовно любимите си места, тези, които ти навяват онези сладки, далечни спомени. Живот ли е това да работиш от сутрин до вечер и в усещане за пълно изтощение отчаяно да търсиш начин да се развличаш по барове, дискотеки и кина с глупави филми?
Имам само едно - сърце, което още може да обича, крака, които никога не отказват да танцуват, и ръце, с които мога да направя чудеса... Трябва да продължа да уча, но къде? Образованието също се е превърнало в работа за пари. Пари, пари, пари... Де да можехме всичките да ги изгорим, но щяха нови да отпечатат. Любопитство, мъдрост, морал, обноски, култура, традиции, къде сте?