Защо човек се променя? Насищаме се на определени неща и започваме да изпитваме необходимост от други? Порастваме, стените около нас стават по-големи, ставаме по-предпазливи и разсъдливи? Доколко искаме да се превърнем в част от "всички останали"...

Може би просто се адаптираме към изискванията, които сами си поставяме - да живеем по-охолен живот, да изглеждаме по определен начин в очите на другите, да се чувстваме по-добри от останалите, притежавайки лъскави вещи и гледайки прясно излезли филми на кино. И още ред такива неща. Обикновени. Неизящни.

Истинските неща са детските неща - да се радваш на живото - на цветовете, на растенията, на животните, на усмивките на хората. Но това сме го забравили. Забравили сме усещането за свобода и сме се затворили сред стените на очакванията. Докога ще се оставяме така?