Ето и една много любима моя тема, една от тези, които никога не остаряват и винаги са по-актуални от всякога... За всеки един от нас тя търпи обновления през много кратки периоди от време. Особено когато преминаваме през силни за нас изживявания.
Според мен истината е следната: трябва ти това, което те кара да се чувстваш добре. Ако не се чувстваш добре, казваш си, променяш каквото е нужно и продължаваш да се чувстваш добре. Защото колкото и да мислиш няма да го измислиш по-добре от сърцето си. И колкото и да се стараеш няма да го начертаеш по-прецизно. Момичета, колкото и да рисуваме идеалния принц на белия кон, в действителност принц не е имало и никога няма да има. Един ден идва човекът, който просто завладява мислите ти и спираш да се чудиш дали е принц или не. Просто си негова. И той е твой. Колкото и да не си го признава. За мъжа няма нищо по-приятно от това да се чувства господар (:
Абсолютно вярно е това, че идва един момент в който някой просто влиза в мислите ти и няма как да го махнеш от там. И всичко това те кара да се чувстваш щастлив въпреки тежкото ежедневие. Но за съжаление идва момент в който така важният за теб, за твоите мисли, дори за твоят живот, човек просто реши ей така да изчезне, все едно никога не си го/я виждал. Колкото и да мисли, че всичко е по-лесно когато времето прекарано с този човек е кратко, много добре знае, един миг е достатъчен за да има място винаги някъде в теб. Дано се съгласиш Криси :)
ОтговорИзтриване