За любовта

Сигурно всеки от нас поне веднъж е сядал да пише за това. Навярно и моето време дойде.
Ето ме тук, една седмица след като изливах душата и сърцето си, правейки изненади за човека, когото обичам. И този път наистина съм сигурна с това, иначе нямаше да го оставям така да си играе с мен. Чудите се защо пиша това тук? Харесва ми да пиша, така най-лесно освобождавам мислите, които ме тормозят. В пряк разговор никога не се получава така, както искам. Много по-лесно ми е да имам посредник (: Поне когато става дума за неща, които идват от дълбината на съществото ми.

И така, да обичаш, означава да позволяващ всичко. Дори да си играят с теб, да те нараняват, да, готов си да простиш абсолютно всичко. Защото в този момент ти спираш да си приоритет за себе си. В момента съм се затворила в тъмната стаичка с коледната украса, студено е, слушам Happy Ending на Mika. Много любима моя песен. Странно, наистина се чувствам така, както се пее в нея.

Та пишех са любовта. Преди малко ми съобщиха, че са прочели душевните ми излияния. И разбира се, като всеки нормален човек, който се е почувствал прекалено специален, решиха, че може да си поиграят с мен. Колко тривиално. Разбира се, ще кажа аз, мислех си, че е различен. Не, не си мислех така. Винаги е бил специален за мен, този човек, но никога не съм се опитвала да разбера защо. Оставила съм се на усещанията. И сега усещам, че той се наслаждава на играта си. На това, че ме притежава. Че съм слаба в ръцете му. Но в същото време не знае колко съм силна. И че няма да го гоня нито миг повече. Това, което направих за него, беше кулминацията на това, което заслужава. Толкова пъти вече ме е ранявал. Толкова пъти ми е доказвал, че не ме заслужава за нито миг повече. И точно толкова пъти се е държал както никой с мен досега. Наистина с обичта идва и същата доза противоположни чувства. Не знам какви точно са те, но знам, че е здравословно да ги има. Иначе човек няма да издържи психически. Нещо като това, че трябва да забравя точно толкова неща, колкото и запомня...

Представяте ли си какво щеше да бъде ако не бяхме способни да изпитваме лоши чувства? Никога не бихме могли да оценим добрината в малките неща. Колко странно е устроено всичко. За да оцениш хубавото е нужно да се нагледаш на лошо. За да решиш какво искаш е най-добре първо да отсееш това, което не искаш.

Внезапно ми стана трудно. Два разговора прекъснаха това, което пишех. Хубавото е, че бяха от приятели. Обичам приятелите си. Бих направила всичко за тях. И го правя. Няма нищо по-хубаво от това да има на кого да помагаш. Но най-хубавото от хубавото е да помагаш на семейството си и да създадеш свое собствено. Това е истинското отражение на любовта. Да установиш собственото удоволствие и да дадеш на някого голяма част от живота си. Да поставиш неговия над своя. Постоянно. Но да не забравяш и собствения в моментите, когато другия лети без теб. За да те уважава за човека, който си.