Винаги съм се възхищавала на способностите на гейшите да общуват. Те са били обучавани да бъдат добра компания. Обикновено когато спомена за това на приятели, никой не го приема. Всеки си мисли, че е достатъчно да бъдеш себе си, и всичко е точно. В случай, че искаш да направиш впечатление на по-голям кръг от хора, трябва да владееш изкуството да кажеш подходящите неща в подходящия момент. Така можеш да владееш хората - само с думи. Защото хората обичат да чуват това, което искат, и следователно обичат да ги лъжат. На това се гради цялата ни политическа система. Всички ни убеждават, че точно тяхната партия ще въведе привилегиите, които толкова много сме желали - повишения на заплатите, по-високи пенсии, по-добро здравеопазване и образование. А всъщност всички сме роби - и да не изпълнят тези обещания какво ще направим? Ами нищо, просто ще продължим да ходим на работа... И днес... И утре... И другата седмица. Защото сме неспособни да водим война, защото сме се изнежили. И това е много удобно. Дали са ни нещо минимално, което да можем да загубим - дома, прехраната си и минимални удоволствия, като да можем да излизаме и да ходим по света. Да караме коли и да гледаме телевизия. Да ходим на кино и да слушаме музика от музикални устройства със слушалки. И през всичкото това време зад гърба ни се ограбва Земята. "Неизчерпаемите" енергийни ресурси са владение на неизвестни олигарси. Земите са владение да други олигарси. Интересно, чий са душите ни? Колко пъти в живота си си ги продаваме? Когато ходим с нежелание на училище веднъж, когато ходим в университета втори път, когато ставаме всеки ден за работа, когато взимаме непосилен кредит, за да имаме къде да живеем, когато жертваме отпуската за да блеснем пред шефа, когато нямаме време за децата си още една година а тичаме обратно на работа? Аз не можах да преброя, а вие? Искам си душата, искам си свободата, но само аз мога да си я взема обратно. Нима единственият начин е да живея в гората? Трябва да има друго решение.
Искам да пазим Земята. Обичам я. Обичам планините, морето, звуците от вълните, шума на листата, белите облаци, плажа, златистия пясък. Обичам и Зимата - всичкия сняг, приятна умора от ските и след това затоплената хижа. От сауната в снега. Животът е толкова хубав и толкова прост. НЕ искам да имам кредит. НЕ искам да завися от работата си. Искам да работя, за да постигам ценни неща за Земята, животните и хората по нея. НЕ искам да работя за пари. Искам да съм здрава и да не определям дните си болничен от това колко ще ми платят за тях. Искам тялото ми да определя какво ще се случва а не това колко часа в седмицата трябва да покрия, за да получа норматив. Не искам да има малцинства и мнозинства - искам както преди територията да се взема с кръв, защото с кръв се постигат истинските неща. Не съм ходила на война и не знам какво е, но честно казано ми се струва, че война се води и сега. Просто е тиха и олигарсите искат да я скрият колкото се може повече, да не би и другите хора да се сетят, че е време да се преборят за свободата си.
Искам да слушам родния си език и да не чувам недоволството на всичките си съграждани. Всички разправят, че държавата нищо не им била дала. Та вие дали ли сте й нещо, че да искате обратно? Много ми е интересно чувството за справедливост на хората. Виж, това, че се дават помощи на малцинствата ме вбесява, защото и те нищо не дават, само взимат. Трябва да получават тези, които дават. Законът на природата. Той е единствен. Лошото е, че малцинствата, за разлика от нас, са сплотени. Не искам да знам какво би станало при потенциална война, краят ми се вижда фатален.
Някога героите на България са завоювали нашата свобода, с помощта на братята руснаци. Или поне така пише в Историята. Аз не знам вече на какво да вярвам, но вярвам, че много кръв е пролята за да мога аз днес да съм българка. Да говоря български и да се гордея с всичките ни писатели, откриватели и дейци. Днес имаме страхотни спортисти и учени. И с тях се гордея много! Искам да продължа да им се радвам и да бъда свободна. Толкова много ли искам? Искам и да се трудя - далеч съм от мисълта просто да си седя... Искам да се трудя за истинска кауза и да не се притеснявам, че това няма да е достатъчно да преживявам. Толкова много ли искам?
Започнах с общуването и стигнах до световния мир. Това е защото някога преди две човечета са се разбрали златната монета да е универсално разменно средство. И са успели с помощта на думите да накарат другите човечета да се прекланят пред златните монети. Колко остроумно, не мислите ли? Накарали са ги да повярват, че една златна монета струва колкото един красив породист кон, две, колкото една къща, а три - колкото село. На Вас струват ли ви се... дори на секунда сравними? Защото на мен хич (: Не мога нито да ям, нито да яздя, нито да живея в монети. НЕ мога да дишам, да пия, да слушам и да се радвам на монети. Никак даже не са ми интересни. Искам си въздуха, чистата вода, слънцето, цветята и горите. А монетите - вземете си ги обратно. Всичките. Ако можете ги изпарете. Завинаги. Каква красива мечта (:
