Всички ние сме усещали как през живота си желаем много неща - нови приятели, хубаво училище/университет, след това партньор в живота, хубава работа, успехи, кариера и още какво ли не. И всеки нов ден борбата продължава - уроци, унижения, усмивки, сълзи, прегръдки, падания. И това е, което всъщност остава в нас - как сме се почувствали, спомените. А те се появяват, докато преследваме. Затова всъщност преследваме - гоненицата, игра, която сме играли като малки, никога не ни омръзва, защото ни поддържа живи. Всяка мъничка победа е животворна, всяка мъничка загуба е катализатор за повече усилия и нова мъничка победа.
И ето един ден ние пристигаме точно там, където сме искали, понякога дори не го забелязваме, защото мечтите ни са толкова големи, че с времето загубваме представа какви са всъщност, но те се случват. Случват се, защото сме си ги пожелали. А когато се изпълнят как реагираме ние - ами поръчваме си нови (: И това е естествено, защото истинската поръчка е преживяването. Единственото, което притежаваме, е точно този момент.
И ето как го пилея аз - пишейки пред някакъв монитор близо до полунощ. Защо го правя? Преживявам целодневните си мисли, за да мога утре да мисля наново. Поне така предполагам...
